Сега ще ви разкажа една история. История, от която можем да се поучим и да си направим изводи. Но това накрая. Сега… та историята ще е дълга, така че си пригответе малко повече време и се настанете удобно.
Всичко започнало преди малко повече от 2 години. Запознали се момче и момиче. И то по най- невероятния начин- интернет. Това не пречило- не след дълго те разбрали че са един за друг, не след дълго те се влюбили, целунали и изпитвали истинско щастие. И като ви говоря че е истинско- значи е истинско. Всъщност много хоря твърдят че любовта е просто химия за няколко месеца- при тях не бе така. Били сигурни, че те са един за друг. Правили дори планове за деца, семейство и вярвайте ми- бяха най-щастливите хора на света.
Изживяха страхотни моменти. Ходеха на разични места: пещери, курорти, музеи. Изкараха едно божествено лято заедно- на море, в една къщичка близо до плажа и с тяхното куче- да, точно така, а то бе подарък за нея. Леле, да ги бяхте видяли отстрани. Дни подред от тях бъкъше любов, страст, надежда. Е разбира се имали са и някакви моменти- но всичко се казваше и споделяше. Те нямаха проблеми.
Нова година- да ги бяхте видяли – красиви, усмихнати, заедно. Бяха с приятели на момичето в една малка дискотека. Брояха последните секунди на годината. И всъщност ако се чудите защо ви ги казва тези неща – то е просто за да ви докажа истината- любовта бе истинска.
Той бе обикновенно момче, неможеше да се похвали с красиво тяло. Всъщност имаше хубаво лице и усмивка. Работеше и учеше задочно. Не се справяше много добре. Отделяше цялото си време, пари и възможности на любовта. Вярваше и.
Тя- красива девойка. Чаровна, винаги усмихната със златни коси. Знаеше как да го накара да се усмихне, как да го целуне, как да го прегърне. И винаги усещането бе- невероятно.
Отстрани и наистина – те бяха истински приятели, гаджета или както щете ги наричайте.
И те така. Ден след ден ставаше все по силна връзката между тях – и си вярваха. Да, жените ревнуват повече, нооо това си е факт. Имаха малко спорове, заради това че момчето познаваше много момичета и както се сещате – странните моменти.
Но преодоляха това. Когато ги виждах заедно, прегърнати или да се целуват- сериозно ви говоря- бях на седмото небе и не вярвах на очите си. Но бе факт- истинска, искрена любов.
Така измина година.
Е те сега ще кажете че сигурно нещо лошо се е случило- неее, напротив. Само хубави неща. Той я подкрепяше и обичаше. Даваше и душата си. Тя- му връщаше жеста с емоци, чувства, приключения. Веднъж ми споделиха – секса е бил върховен. И не е бил просто секс- а правене на любов. /че хубаво го казах само/
Та да. Историйката напредва. Стига ме до момента, когато момичето завършваше университет. И двамата бяха избрали бъдещето си след това- да живеят заедно, да изградят семейство. Ах- мечтата на всеки. Дори и моята. Тогава се откри страхотна възможност за нея – да отиде да учи в Гърция за няколко месеца. Той я подкрепи и въпреки факта че нямаше да се виждат, той не се предаде. Окуражи я. Даде и сили. Тя направи следващата стъпка и се записа.
Не след дълго дойде и времето да се разделят за малко. Леле как ги болеше. Та те бяха почти постоянно заедно а сега?
Трудно и на двама им. Тя отиде и се върна. После пак. Той я чакаше. Бяха заедно. После пак заминаваше.
И така докато в един момент не се получи инцидент- автомобилна катастрофа. За щастие и двамата отцеляха. Единия пострада малко повече от другия – но живи и здрави. Те се държаха заедно. Той бе в болница, а тя бе до него постоянно. След това той се възстанови. Тя отново замина за Гърция.
Когато се върна обаче нещо се бе случило- бе целунала друго момче. Е как? Е де… всеки като си пийне може да направи глупост. Тя му признала и това заздравило още повече отношенията им.
Останали заедно, решили проблемите си, обичат се и са щастливи заедно до ден днешен.
Край :)
ПС: хубава история нали? Ако трябва да съм честен живота бе много груб, удря плесници и не пита. Подобрих историята, написах я така както трябваше да стане. И давам съвет- написвайте историите си, градете ги заедно и споделяйте всичко. Пожелавам ви да сте като тези две чудеса и вашата приказка да е винаги с положителен край.
…а къде бе самотния човек ли? Това бе моята приказка, която свърши по друг начин. Остана пространството и времето.
PS: един цитат…
“после ми казаха... че е при депресия
човека който е изпаднал в нея е заради нарупеното уравнение ... т.е. ти си дал всичко, а не си получил нищо или са ти врътнали кранчето (извинявай за грубия израз)
и губиш равновесие, щото баланса в света който си си изградил вече не съществува”
И сега… истината : http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=136223
С тази… отбелязвам края… и катастрофата.
А пиърсинга… защото просто се метнах по течението…
